Какво е студен покрив?

• Покрив с температура на покривния материал, близка до тази на околната среда през всички сезони на годината.

Неизползваем наклонен покрив обикновено се решава като „студен“ проветряем покрив. Това означава, че между покривката и топлоизолираните части на сградата има въздушно неотоплено пространство. Това пространство трябва да бъде вентилирано и това се налага от обстоятелството, че до него достигат влага и водни пари, идващи от сградата или внесени при самото строителство (т.нар. „строителна влага“). Тази влага следва да бъде изведена навън от покрива, но това не може да стане през покривката, тъй като по условия тя е водоплътна. Ако тази влага остане в покривното пространство, то от това произтичат няколко нежелани последици:

• при ниски външни температури, влагата кондензира по долната повърхност на покривката, тъй като обикновено тя е тънка и няма топлоизолационни качества;
• наличната влага мокри топлоизолацията и намалява нейната ефективност (увеличава теглото й);
• ако покривната конструкция и части от покривката са от дърво или други органични материали, влагата стимулира процесите на гниене и разпадане.

При много от традиционните покриви тази вентилация се осъществява през неплътности на покривката, без допълнителни мерки, особено ако покривката е от отделни елементи (керемиди, профилирани плочи и др.) При останалите случаи се предвиждат достатъчни по размер и подходящо разположени отвори за влизане и излизане на външен въздух, като необходимия обмен се постига вследствие издигането на топлия въздух, чрез налягането на вятъра във входните отвори и чрез засмукващото му влияние при изходите. Обикновено входните вентилационни отвори са при стряхата, а изходите при билото, но при неблагоприятна ориентация на вятъра, посоката може да обърне.

При дълги скатове се препоръчват и междинни отдушници, като границите се поставят при дължина 10-12 метра на ската. Площта на отворите долу и горе следва да възлиза поотделно най-малко на 0,1% от площта на вентилируемия покривен скат. Според други източници -0,2% от площта на прилежащия скат (за входните) и 0,5% (за изходните отвори), но сумарно на всяко място не по-малко от 200см^2.При някои конструктивни детайли се създават пролуки за извеждане на въздуха по дължината на цялото било, което прави вентилацията по-ефикасна.

Вентилацията на пространството под покривката ограничава нагряването на покривния материал от слънчевото греене; това намалява опасността от прегряване и от температурни напрежения в него, а освен това подобрява микроклимата на помещенията на последния етаж.

Освен чрез вентилацията, температурата на покривката се регулира и вследствие на нейната отражателна способност. Всички покривки отразяват част от слъчневите лъчи обратно във външното пространство – едни в по-голяма, други – в по-малка степен. При много от покривките съществува дори специален защитен слой с високи отражателни качества. В много случаи този защитен пласт предпазва покривката и от въздействието на ултравиолетовите лъчи, когато те са пагубни за нейната дълговечност. Тук става дума преди всичко за битумните и за пластмасовите покривки, които по-бързо „стареят“ под въздействието на лъчите от тази част на слънчевия спектър.

Източник: Брамак.бг